Преходът на душата през закона за причината и
следствието
„Не се лъжете: Бог не позволява да Му се поругаят;
защото каквото посее човек, това и ще пожъне.“
— Послание на апостол Павел до галатяните, 6:7
„Ще намериш извор отляво на дома на Хадес, и до него
стои бяло кипарисово дърво. Не се приближавай до този
извор! Но ще намериш друг — от езерото на паметта. От
него пий и ще станеш божество сред боговете.“
Древен текст от табличката от Хипонион – мистичният
Орфизъм
–
Може би се досещате, че ще си говорим за карма.
Карма, от санскрит, буквално означава „действие“,
„постъпка“ или „причиняване“.
Кармата не е наказание, а естествен резултат. Тя е
енергийният отпечатък на всичко, което правим, мислим
или чувстваме.
Концепцията за кармата, или връзката между нашите
решения, постъпки и резултата от тях, може да открием
още със създаването на човека — стъпвайки на древни
текстове, обреди и обичаи. Далеч преди да бъдат
обособени различните религиозни вярвания.
И като казах „религиозни вярвания“, отварям скоба, за да
имаме по-ясна представа за смисъла на кармичния закон.
Думата религия идва от латински и има няколко възможни
тълкувания:
1. re-ligare – „свързвам отново“
re – отново + ligare – връзвам, свързвам
2. re-lego – „чета, преглеждам отново“
Думата вяра се тълкува като доверие, истинност, вярност.
Или: „Свързвам се отново чрез истината“ и „Чета,
преглеждам отново истината“.
Няма да задълбавам във въпроса доколко истината е
достигнала до нас чрез познатите ни религиозни учения.
Но който търси — ще намери!
–
И както знаем, във Вселената всичко е свързано. Нито
една мисъл, дума или постъпка не остава без отражение.
Законът за причината и следствието — познат още като
Законът на Кармата — е един от най-
дълбоките духовни принципи, който управлява
движението на енергията и развитието на душата.
Карма не означава наказание. Тя е енергия от нашия
опит. Във времето назад много истини са покрити с бели
покривки. Затова процесът на очистване не се е
реализирал така, както ни се иска. Но сега фонът е
различен и позволява да си спомним.
–
Душата преминава през множество въплъщения,
събирайки опит, познание и състрадание. Всеки живот е
сцена, на която продължаваме своята вътрешна
еволюция. Нищо не се губи — всяка мисъл, емоция и
действие се записват в енергийното поле на душата,
образувайки нейния кармичен архив.
Преходът на душата през закона за причината и
следствието е процес на осъзнаване и спомняне. Душата
не търпи наказание, въпреки ограничаващото
въздействие, което оказва кармата. Душата търси
хармония — стреми се да разбере, да прости и да се
освободи от оковите на лъжите, вината и всички
изкривени линии във връзката Душа – Съзнание – Висш
Аз.
–
Кармата, един от най-дълбоките духовни принципи, е
силата, която учи душите ни да летят.
Незнанието, страхът и вината създават илюзията за
прехода като нещо неизвървимо. Но той не е такъв.
Достатъчна е една пулсация на нашето сърце, за да
запали искрата на спомнянето. А тя се активира чрез
силата на прошката.
Да се изправиш пред душата си без очаквания и да ѝ
поискаш прошка. Да простиш на друга душа — свещен
ритуал за очистване. Това е първата и най-важна крачка.
Не случайно в християнската култура има ден, посветен
на този свещен акт. Ден, в който огънят не изгаря, а
изчиства и твори.
–
Използвайте енергията на 22.11. — тя е ключът в ръката
ни към осъзнатото опрощение. Енергията в този ден е
достъпна и позволява на всички души, независимо в кое
измерение се намират, да осъществят контакт помежду
си. Да кажем, че имаме помощник, който ще ни води и
няма да се изгубим в превода.
Направете това на енергийно ниво. Може да го случите и
на физическо ниво. Ако усещате, че имате нещо
неизказано — нещо, което ви задържа и връща в спомен
или минала ситуация — сега е моментът да направите
първата крачка.
Този спомен ще е и онзи спомен от минал живот.
Историята е колело, което се върти. Ако днес ние трябва
да поискаме прошка, то назад във времето точно ние не
сме я дали на някого. Прощавайки сега, разхлабваме
кармичния възел от миналото.
Всеки миг е възможност да случим това, но датата 22.11.
не е случайна — в този ден всички души се търсят, за да
се освободят. Хубаво е, освен на енергийно ниво, да
направите това и през материята — като дадете и
поискате прошка писмено.
Защо това е важно? В някои измерения душите не могат
да общуват свободно. Да кажем, че не могат да ви чуят —
но могат да прочетат писмото ви. Затова пишете!
–
Кармата не е присъда, а възможният път да се завърнем у
дома!