Ще си говорим за началото, за рождението.
Материята, която храни и ражда.
Онази тъмната материя, в която пускаме корени, за да
може короната ни да разцъфти.
–––
В началото бе тъмнина, без форма, жива, дишаща.
Тя роди тъмнина, без форма, пулсираща.
Новородените се разпръснаха, събираха се и се деляха. С
изключение на една.
Тя не искаше да се отделя от Тъмнината. Искаше да се
слее с нея. Но енергията я пое и отблъсна, разпръсна я в
нищото на хиляди парченца.
–––
Настана безвремие, материята съществуваше.
Част от нея натежа и падна в бездната, друга част стана
лека и ефирна. Започна да се издига. Достигна
повърхноста и започна да създава форми.
–––
Това бе първото сито.
–––
Материята прие форма. Зароди се семе.
Семето покълна, пусна корени. Някои растяха, други
умираха. Семената растяха различни. Бяха еднакви, а
приемаха различна форма. И мина време, докато едно
семе не даде пъпка.
Тръгна нагоре към хоризонта, тръгна, за да се върне.
И земята се напои, едни загинаха, други вкусиха живот. И
земята се огря, едни изгоряха, други разцъфнаха. Тези,
които разцъфнаха приеха форма, усетиха лекота и
започнаха да дишат. Оставиха корените в пръстта и
полетяха.
Едни летяха ниско, други високо. Едни падаха и погиваха,
други отваряха широки криле и се сливаха с небето.
–––-
Това бе второто сито.
–––-
Извисиха се някои високо. Дадоха живот, тъмнина с
форма, а в сърцевината искра.
Искрата в същността си тъмнина, онази, разпръснатата на
хиляди парчета, прескочила времето, завърнала се в
раждащата материя, случила кръщението.